Приключението на Ангел в Албания | част 2

След като разбрахме какъв точно е бил проектът в Албания от част 1, е време да разберем повече детайли за самото преживяване.

-Кои бяха първите ти впечатления като пристигна?

-Колко е красива държавата, колко големи са порциите, колко по-напред е България, колко са умни хлапетата, които учех, как на никой не му пукаше за религията – всички бяха приятели, независимо в какво вярваха.

-Доста първи впечатления! Сигурно е било незабравимо изживяване! Кое, все пак е нещото, което взе със себе си от този опит?

Винаги да разчитам на интуицията си, а когато стане трудно, никога да не се предавам, защото накрая винаги ще си заслужава! Както и стана.

-Сега, след като цялото изживяване вече е улегнало в съзнанието ти, би ли препоръчал обмен чрез AIESEC на своите приятели?

– Да, разбира се! За мен това беше едно от най-динамичните преживявания, които съм имал! Плюс това беше изключително забавно да се работи с екип от 3 континента. Вдигнахме толкова шум за проекта, че ни поканиха в Националното радио на Албания!

-Страхотно! Има ли нещо, което искаш да добавиш?

-Да, спомням си как пристигнах във вторник и как не знаех къде ще спя все още, но ми казаха, че трябва да подготвя сесии, заедно с трима непознати (новият ми екип), за тридневна конференция (80 ученика), която започва в петък.
Накрая на проекта достигнахме до 400 ученици. Националното радио и вестник (Тирана телеграф експрес) ни взеха интервю, поканиха ни за вечерното им предаване и ни пуснаха в ефир!

-Запомнящо се преживаване със сигурност! Пожелаваме ти, както сам каза,  когато стане трудно, никога да не се предаваш, защото накрая винаги ще си заслужава!
Прочетете историите и на другите ни приключенци в нашия блог

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *