Интервюта
Йорданка Михалева (23)
се присъединява се към AIESEC в последната си година на обучение в Софийски университет, където завършва Туризъм. В момента не е активен член на АИЕСЕК, тъй като продължава своето обучение в чужбина.
Какво е да организираш събитие като „Бизнесът в действие?
Йорданка Михалева: Лично за мен беше първото АИЕСЕК събитие, в което имах честа да бъда от другата страна – от организаторския екип. Това бе шанс да видя как се организира събитие, от размерите на Бизнесът в действие. Естествено, предизвикателствата изискват много усилия, търпение, желание за постигане на резултати, и също умения за работа в екип.
Какво те мотивира да участваш?
Й. М.: Всичко споменато вече – беше една чудесна възможност да тествам своите способности, а също така и умения, които вече бях придобила в AIESEC (или исках да придобия). Още повече, срещаш се с много нови хора.
Какви бяха участниците?
Й. М.: Едно голямо разнообразие ;)– бакалаври, магистри, различни специалности, с различни интереси и мотивации.
Каква беше ползата за фирмите?
Й. М.: Според мен ползата не беше само една. Но вероятно най-очевидната е, че се запознаха с мисленето и мотивациите на днешното поколение, видяха как работят и към какво се стремят, какво им липсва…
Каква беше ползата за участниците?
Й. М.: Практика извън обичайните университетски задължения, нови контакти, за някои – стаж.
Сава Савов (23)
се включва в организирането на „Бизнеса в действие 2011” от любопитство и интерес към AIESEC. Тогава е втори курс Педагогика на изобразителното изкуство в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, а сега е трети. Освен това е преминал през различни позиции и роли в AIESEC. Тази година отново е в екипа работещ по реализирането на „Бизнеса в действие”.
Какво е да организираш събитие като „Бизнеса в действие?
Сава Савов: Интересно е. Миналата година не беше толкова предизвикателно по-скоро начинание, но тази година определено има какво да ме предизвика. Позицията ми е по-отговорна от преди и въпреки различните ситуации трябва да движа промоцията.
Какво те мотивира да участваш?
С.С.: Най-вече желанието да взема от всичко по нещо. В AIESEC има различни позиции и задачи, човек сам си избира с какво да се занимава. Но всяко нещо е интересно, а организирането на събитие с такъв мащаб определено е предизвикателство, което трябва да се приеме, защото така човек се изгражда като личност и придобива различни умения и знания, които определено ще му послужат по-нататък.
Какви бяха участниците миналата година?
С.С. Различни. Не знам как да ги опиша иначе. Аз буквално ги посрещах на входа и видях всякакви хора. Имаше студенти от СУ, НБУ, ТУ, УНСС и дори младежи от други градове, трудно беше да видя хора от една специалност. Всички те бяха много любопитни какво сме им подготвили, имаха ентусиазъм и определено показаха доста умения и знания във вторият ден на събитието.
Каква беше ползата за фирмите?
С.С.: Запознаха се с гледната точка на младите, запознаха хората със своята гледна точка за моментното състояние на бизнеса, видяха как се справят младите в дадени ситуации, което мотивираха част от фирмите да вземат няколко души на стаж. Мисля, че останаха доволни от това, което видяха.
Каква беше ползата за участниците?
С.С.: Според мен разбраха доста неща за бизнесът и също така придобиха полезни знания и умения. Имаха възможност да изпитат за кратък период това, което се случва в AIESEC – запознаха се с други гледни точки по съвременни теми, работиха в екип, презентираха, забавляваха се и създадоха връзки. За повечето участници съм сигурен, че е било незабравимо и ще се опитат да участват и тази година. Надявам се да им дадем още повече.
Атанасия Николова (21)
е студентка в УНСС и се занимава с АИЕСЕК вече почти година. Тя прие едно от предизвикателствата на организацията и вече е на лидерска позиция.
От колко време си в AIESEC?
Aтанасия Николова: Не е минала още година, а имам чувството, че съм член на организацията откакто се помня. Занимавала съм се с толкова различни и интересни неща, научила съм много, а съм имала и шанса да дам от себе си най-доброто. Въпреки това знам, че има още много пред мен като възможности и съм решена да не пропусна нито една!
Ти си координатор на Business in practice – как реши да заемеш тази позиция, какво те привлече?
A.Н.: Business in Practice е едно уникално бизнес събитие, което е насочено към развиване и на студентите и на бизнеса едновременно, дава поле за изява на млади амбициозни хора със знания, умения и потенциал, възможност да бъдат забелязани и адекватно оценени от бизнеса. На компаниите BiP предлага една нова и различна гледна точка, иновативни решения на актуални проблеми.
Шансът да бъдеш част от такова събитие, да променяш съдби, да създаваш контакти с бизнес средите и други млади хора, които знаят какво искат от живота е несравним с нищо друго.
Позицията е нова за мен и с това, че аз ще ръководя екип, заедно с който ще правим вълшебството да се случва. Ще имам възможността да развия себе си на едно по-високо вече ниво, а същевременно ще имам шанса да предам своя опит на останалите.
Третото нещо, което предизвика интереса ми беше фактът, че тази година BiP София ще бъде доста по-глобален – ще се проведе на ниво град от националния офис на AIESEC и всички локални офиси в София. Предизвикателството да се координират толкова много хора и екипи ме заинтригува.
Какви са очакванията и целите ти за BiP?
A.Н.: Очаквам всички заедно да реализираме едно наистина успешно събитие. Доволни партньори и доволни студенти – какво повече може да се желае?
Какъв е предишния ти опит в AIESEC?
A.Н.: Много разнообразен – свързан с финанси, външни връзки, екипът за обучения, проекти и конференции.
Сподели най-хубавият си спомен от AIESEC.
A.Н.: Всеки момент е уникален. Най-хубавият момент беше, когато усетих себе си като част от нещо по-голямо от мен самата, когато разбрах, че това е мястото за мен. Това стана по време на първия ми проект в AIESEC – видях как нещата действително се случват благодарение на екипните ни усилия, а същевременно успях да създам и трайни приятелства.
Какви са целите ти в краткосрочен план?
A.Н.: Да събера най-подходящия екип за BiP, с който да се сработим добре и да реализираме събитието на ниво.
По какъв начин смяташ, че AIESEC е променил живота ти/целите и мисленето ти?
A.Н.: AIESEC затвърди у мен знанието, че, когато човек има цел, трябва да я следва, да търси активно възможности без да се страхува, да опитва, да се предизвиква и да не се отказва пред трудностите, защото, именно преодолявайки ги, ние се учим и се развиваме.
Магдалена Петкова (24)
се включва в „Бизнесът в действие” точно след защита на дипломна работа по социология. В момента е магистър по стратегическо управление в СУ.
Какво те мотивира да участваш в БиП?
Магдалена Петкова: Исках да се приближа до “бизнес темите” и да се срещна с реални предприемачи.
Какво научи на събитието и с какво ти помогна това?
М.П.: Научих какво е корпоративна социална отговорност, как се държи един СЕО (Chief Executive Officer), какво е нивото на колегите ми, как изглежда един социален бизнес. общо взето абсолютно всичко за мен беше ново и интересно, просто защото съм завършила социология… помогна ми да се ориентирам в духа на бизнес средата, в това какви кадри търсят фирмите, какви качетсва се ценят в бизнеса изобщо.
Би ли участвалa пак? Защо?
М.П.: Да, задължително. Заради лекторите — концентрирано знание, основано на реален опит — безценно.
Март месец да очаквам ли твоят апликейшън за събитието?
М.П.: Очаквай, очаквай.
Защо хората да участват тази година?
М.П.: Няма еднозначен отговор на този въпрос – зависи от хората, всеки си има причини.
Павел Вълканов (21)
е студент в УНСС и активно се занимава със студенстката организация АИЕСЕК вече повече от година. В началото на 2011 година е координатор на организирането на „Бизнесът в действие”, събитие имащо за цел да се даде възможност на участниците да покажат както познанията си, така и умението наученото да бъде проложено на практика.
Какво е да организираш събитие като „Бизнесът в действие?
Павел Вълканов: С една дума – предизвикателство. Работиш за нещо голямо, смислено и различно. Не си ограничен от рамките на това как трябва да стават нещата. Правиш ги както ти решиш. Това често води и до грешки, но чрез тях се учиш най-добре.
Кога се проведе това събитие?
П. В. Миналата пролет, в средата на Март.
Какво те мотивира да участваш?
П.В. Като организатор, мащаба и историята на събитието. Това беше първия опит за правене на наистина голям проект, да го ръководя и завърша беше въпрос на чест.
Какви бяха участниците?
П.В. Най-различни. Имаше както хора от всички курсове така и магистри. От почти всички големи университети в София, както и някои бяха дошли специално от други градове.
Кои фирми участваха?
П.В. Фирмите бяха 6, от най-големите одиторски агенции, технологични компании и дори представител на строителния бранш. Всяка даде интересни казуси, които бяха предивикателство за участниците. За всеки с желание да научи нещо, от своята специалност или сферата в която иска да работи имаше по нещо.
Каква беше ползата за фирмите?
П.В. Ползите бяха основно 3. Позициониране пред студенти, които искат и могат да бъдат добри специалисти, но не знаят какво да правят след и дори по време на обучението си. Развиването на едно от най-стабилните НПО-та в България. И не на последно място тестване на идеи и проекти от хора, които в голямата си част мислят извън общоприетите рамки. Чрез казусите се прави точно това.
Каква беше ползата за участниците?
П.В. Ами за всеки от повече от 200тата участника беше различна. Някои разбраха какво е наистина да работиш в група и под напрежение. Други научиха какво им липсва като личностни и професионални характеристики за да успеят. Трети се запознаха с бъдещите си работодатели или дори с хора, с които ще развиват собствен бизнес.
